ПОНАСЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНА̀СЯНЕ¹, мн. няма, ср. Отгл. същ. от понасям¹ и от понасям се.

ПОНА̀СЯНЕ², мн. няма, ср. Отгл. същ. от понасям² и от понасям се. Подвигът на повечето деца и юноши се състои в издържливостта на мъченията, в твърдостта пред инквизициите .. Отде са набирали сили тези български деца? Това не е пасивно понасяне на страданията, а истински мъжествен героизъм. Е. Карамфилов, Б III, 323-324. За председател е бил държан в течение на години Марин Дринов, човек на строгата научна мисъл .., но и човек без воля за понасяне на по-тежко бреме при изграждане на дружеството. М. Арнаудов, БКД, 274.