ПОНАСЯ МИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНА̀СЯ МИ несв.; понесѐ ми, мин. св. понѐсе ми, св., непрех. 1. Нрави ми се, харесва ми, изгодно ми е, изнася ми. Сума неща има, които ние много добре знаем, но никога не обелваме зъб за тях, защото или не ни понася да ги разправяме, или пък просто нямаме време да се спираме на тях. Г. Райчев, Избр. съч. II, 9-10. Ако не вярвате мене .., а вие питайте самия министър .. Ама пак много не се захващам, че ще ви каже баш правото; много е лесно и да скриви, ако дип не му понесе; санким, министър е, та му се може. М. Георгиев, Избр. разк., 285. Аз съм убеден, че той нарочно икономисва [истината] — защото тъй му понася! П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 292. Мохамеданските граждани и власт не тачеха за него [за българина] право и закон; правеха всичко, както им се ще, както им понася. Лет., 1909, 5. Ако ти понася да стоиш за 1 000 гроша и нищо друго — стой. Ил. Блъсков, СбНУ XVIII, 567.

2. Действа ми благоприятно, отразява ми се добре, здравословно. — Не ми понася, май, свободният въздух. В затвора бях по-добре. Х. Русев, ПЗ, 101. — Ще свалим една другарка в село. Не ѝ понесе тук, болна била. К. Ламбрев, СП, 121. Влагата не ми понася. △ Морският въздух ми понася добре.