ПОНАТЕЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАТЕЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; понатежа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. Натежавам (в 1, 2, 4, 5 и 7 знач.) малко, леко. Везните климат: ту насам, ту натам — ама като че откъм страната на греховете понатежават! М. Георгиев, Избр. разк., 113. През последната година той видимо понапълня и понатежа, бузите му се поотпуснаха и вратът му започна да се дипли. Г. Караславов, ОХ II, 369. Стоян и сега нямаше ни бял косъм по главата .., ала някак понатежа и наедря. Д. Талев, ЖС, 107. До село Енина и на баща ми беше леко да ме води и аз не се уморих от пътя. Но от селото нагоре, под навеса на Катуните, в улея на реката .. краката ми понатежаха, все ми се искаше да поседна. Ст. Станчев, ПЯС, 15.

ПОНАТЕЖА̀ВА МИ несв.; понтежѝ ми св., непрех. Натежава ми малко. — Чуваш ли ги тия, дето пеят всяка вечер? .. Все млади мъже са, невести и малки деца са оставили долу в равнината. Е, понатежава им понякога, ама не им е затуй песента. Б. Геронтиев, Б, 12. Ех, понатежало ми бе малко, та рекох от мъка да си поизкажа пред тебе, ама аз нищо — то ми мина вече. Т. Влайков, Съч. II, 298.