ПОНАТИСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАТЍСВАМ, ‑аш, несв.; понатѝсна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. понатѝснат, св., прех. Натискам, натисвам малко или от време на време. Едва сега видях, че бях изпрошнал браздата и изоставил цял триъгълник неизоран .. — По-дълбоко, по-дълбоко! — прикрепваше ме баща ми и понатисваше ръцете ми върху дръжките, та чак ме заболяваше. Ст. Даскалов, БП, 87. Пък, като видиш зор, ела пак у дома... Минавай ей там, през задната вратня... Тя е залостена, ама като я понатиснеш, сама се отваря. К. Калчев, ЖП, 372. Старият човек зареди прозорците: отваря ги, оглежда ги отвън и понатисва долу рамките и корниза — опитва ще удържат ли стълбата? А. Страшимиров, Съч. V, 389. Като изпива‑

ше чашата си, подръпваше ту единия си, ту другия си мустак, или понатисваше бомбето на главата си. Й. Йовков, ЖС, 168. понатисвам се, понатисна се страд. и възвр. понатисва се, понатисне се безл.