ПОНАТОРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАТОРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; понаторя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Наторявам малко, в известна степен. По-заможните и чорбаджиите, които можеха да орат по-добре и да понаторяват, те вадеха повечко, но и укриваха повечко. Г. Караславов, ОХ II, 380. понаторявам се, понаторя се страд.