ПОНАТРУФЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАТРУ̀ФЯМ ‑яш, несв.; понатру̀фя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Натруфям малко, леко. понатруфям се, понатруфя се страд. и възвр.

ПОНАТРУ̀ФЯМ СЕ несв.;понатру̀фя се св., непрех. Разг. Натруфям се, нагласявам се малко, леко. Глупаво е, разбира се, но ми е много приятно, като се понатруфя. Достатъчно е да имам един нов парцал, дори само нова якичка, за да тръгна самоуверено по улицата. Ст. Христозова, ДТСВ, 31. — Хъ, сега днес сбор, и аз като сички момци, уж имам любовница; понатруфих са, храни Боже като сякий, и излязох на хорото. Ил. Блъсков, ЗК, 182. Времето беше хубаво, чисто, зато и Донка бе се понатруфила, забрадена с чер бариш. Китка V, 1886, кн. 14, 50.