ПОНАТЪПКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАТЪ̀ПКВАМ, ‑аш, несв.; понатъ̀пча, ‑еш, мин. св. понатъ̀пках, св., прех. Натъпквам (в 1, 2 и 4 знач.) малко, до известна степен. Той напълни луличката си, понатъпка я с пръст, запали я. А. Гуляшки, ЗР, 76. Вашите работи могат да тръгнат блестящо само ако се заловите и с другите. При това трябва да ви предупредя, че никакви особени подвизи няма да се искат от вас и че изобщо не рискувате нищо друго, освен да понатъпчете джоба си. Б. Райнов, НН, 319. понатъпквам се, понатъпча се страд.

ПОНАТЪ̀ПКВАМ СЕ несв.; понатъ̀пча се св., непрех. Натъпквам се до известна степен. Пътниците се бяха понатъпкали в чакалнята на гарата.