ПОНАТЪРТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАТЪ̀РТВАМ, ‑аш, несв.; понатъ̀ртя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Натъртвам леко, малко. Там стигнахме двама с Петърча подир пладне. Понатъртихме си краката, изподраскаха ни крайбрежните трънаци. А. Каралийчев, НЗ, 97. — Шега си биеш ти с мен, ефендим, — понатърти човекът. — А не бива: на царска служба съм. А. Страшимиров, А, 171. понатъртвам се, понатъртя се страд.

ПОНАТЪ̀РТВАМ СЕ несв.; понатъ̀ртя се св., непрех. Натъртвам се малко. И да паднеш от два-три метра височина, ще се понатъртиш, ще поохкаш и ще ти мине. К. Григоров, ПЧ, 132. Ще блъсне количката във файтона! Хем ще се строши нещо, хем Коцо може да се понатърти — реши той светкавично. Т. Харманджиев, КЕД, 24. Приземяването не е минало без малка трав‑

ма .. В даден момент, който и сам Жюлиен едва ли би могъл да определи, той се вижда седнал на почва, прекалено твърда за неговата плът. Понатъртил се е, боли го. Ем. Манов, ПС, 36. Ако ли са ся понатъртили, [децата] трябува да ся наложи натъртеното с една кърпа прегъната о осем и натопена в студена вода. Лет., 1871, 143.