ПОНАХОКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАХО̀КВАМ, ‑аш, несв.; понахо̀кам, ‑аш, св., прех. Нахоквам малко, леко. Към мене дядо Добри се отнася леко насмешливо, нарича ме "другаря списовател" и обича да ме поучава и понахоква. П. Незнакомов, БЧ, 145. Лицето на старицата се затресе неудържимо и казанът се изтърколи в снега. — Полека, Софийо, ще се осакатиш .. — понахока я старецът. Д. Вълев, З, 117. Той [Чакъра] поръмжа, понахока малко непокорството на дъщеря си, но доброто ядене и хубавото вино поправиха бързо настроението му. Д. Димов, Т, 13-14. Като го забеляза, наежи се и се закани: "Ще ти дам аз на тебе, хаймана такава!" Сега трябваше да го сгълчи, да го понахока. Г. Караславов, ОХ III, 52. понахоквам се, понахокам се страд.