ПОНАХРАНВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАХРА̀НВАМ, ‑аш, несв.; понахра̀ня, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Нахранвам до известна степен. Не помните ли Божур Ангела ..; на хармана му постоянно работеха по пет-шест души сиромаси и нито ги канеше някой, нито пък те искаха нещо. Ще ги понахрани само, ще ги почерпи и — сбогом, със здраве! Г. Караславов, Избр. съч. II, 117. Отивам аз веднага, гледам, стоката си я бива. Едни дълги, прострени годинаци, ама малко омърлушени. От пътя е, уморени са, мисля си. Ще починат някой ден, ще ги понахраним и ще оперят уши. — Монеолу, дума ми казакът, .. Не ми хващат око тия свини. Чудомир, Избр. пр, 258. — Ония турци снощи пак се явили около кошарите и питали за тебе. Остани и тая вечер, не ходи, докато Дойчин ги понахрани! К. Пет‑

канов, ЗЗ II, 185. Там го [кучето] измива хубавичко в реката и заведе го право у дома си, дето откакто го понахрани остави го да си отдъхне. У, 1871, бр. 1, 300. понахранвам се, понахраня се страд.

ПОНАХРА̀НВАМ СЕ несв.; понахра̀ня се св., непрех. Нахранвам се до известна степен; понаяждам се. Като се понахраниха и обърнаха по някоя и друга чаша, гостите започнаха да подвикват, че виното е горчиво. Й. Вълчев, СКН, 137. Четата прекара два дни в Рожен — да се понахрани, да се постопли, да се изпокърпи и изчисти. Д. Талев, И, 620. Хади да идем до у дома да се понахраним, хади и ти дядо Цоне, и ти дядо попе. Ил. Блъсков, КУ, 23.