ПОНАЧУПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНАЧУ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; поначу̀пя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Начупвам (в 1, 2, 3 и 4 знач.) малко; понатрошавам. Разглобихме колата,.., измъкнахме горе на керемидите осите и там отново сглобихме колата. Ех, поначупихме керемидите, но кучето нали спеше, упоено от ракията, никой не ни усети. В. Чертовенски, СбСт, 1957, 238. поначупвам се, поначупя се страд.

ПОНАЧУ̀ПВАМ СЕ несв.; поначу̀пя се св., непрех. Начупвам се малко. Косата му се поначупи, но не стана къдрава като майчината му.