ПОНДИЛА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНДЍЛА ж. Диал. 1. Част от стая в селска къща — срещу огнището; пондило. Сите юнаци — калпаци, / моето харо — шапчишче; / сите юнаци — бундите, / моето харо — кожухче; / сите юнаци на чело, /

моето харо в пондила! Нар. пес., СбНУ X, 43.

2.Изба, зимник; пондило. Що-току фати змеот и жената му да хърчат, той се извлече полека от постелата и на негоото место докутара едно корито що беше во пондилата. СбНУ XIX, 23.

3. Оградено място, където спят воловете; пондило (Н. Геров, РБЯ). Правят кръстчета и ги тургат навсякъде в къщата си: в пондилата, в плевнята, в кошовете и проч. Н. Геров, РБЯ IV, 171.