ПОНЀМЧВАМ

ПОНЀМЧВАМ, ‑аш, несв.; понѐмча, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Правя някого да възприеме народностното съзнание, езика и държанието на немец. Австрия ще дойде да ни владей и ще сменим един господар с друг.. Ще те завладей, ще иска да те понемчи. Ще иска за нея да работиш. Д. Талев, ПК, 612-613. Хиляди седемдесет сме... / До сто хиляди понемчват,.. / във сърце ми мир владей. К. Христов, ОВ, 75. В този цар [австрийския] ся породи мисълта да понемчи сичките си поданници, за да направи държавата си еднообразна. Лет., 1873, 141. // Смятам някого за немец. Неговото име е немско по форма. Но то ще каже, че немците имат право да искат прочутия владика за свой сънародник, както името Шафарик не им дава право да понемчат този велик славенски историк и филолог. Ч, 1875, кн. 1, 15.

2. Правя нещо да придобие немски облик, характер. За решителната и успешна борба, която българският народ води срещу терора, грабежа и политическото безправие, срещу понемченото българско правителство .. — се налага всеобща мобилизация и организация на всички народни сили. П. Илиев, ЛВ, 157. Самите князове по тия страни, а по техен пример и по-предните хора, немчили ся и така спомагали в да расте немското население у земите им. От това словенщината много бързо гинала, така щото през втората половина на XIV-то столетие смал не всички крайбалтийски и крайлабски страни били вече понемчени. Й. Груев, Лет., 1872, 215-216. понемчвам се, понемча се страд.

ПОНЀМЧВАМ СЕ несв.; понѐмча се св., непрех. 1. Възприемам народностното съзнание, езика и държанието на немец. Постепенно чешките феодали започнали да се понемчват, но народът упорито бранел независимостта на държавата и свято пазел славянската си реч. Ист. VI кл, 1965, 47. По-горните съсловия от словенско произхождение наскоро ся понемчили, градовете и манастирите и другите местности ся заселвали току речи изключително с немци. Ч, 1874, бр. 2, 35. "Но ний по-добре ще са понемчим, отколкото да са помирим със славяните" — говорят маджарските ултрапатриоти. СПл, 1876, бр. 24, 94. // Смятам се за немец.

2. Придобивам немски облик, характер. Други народи още кога се понемчиха и пофранцузиха, поамериканчиха и поанглича‑

ниха, а този народ от фасулковци и калпаклии се намери най-умен, та си остана български! Хр. Пелитев, АЧ, 3.

Списък на думите по буква