ПОНЕЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНЀЧВАНЕ ср. Отгл. същ. от понечвам. — Не зная за какво писмо ти е думата, господин Асенов. Лъжеше; и гласът му, и страхът, който надничаше от очите му, и понечването да стане, да се махне оттука, всичко го издаваше. Ст. Дичев, ЗС, 447.