ПОНИЖЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНИЖЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от понижа като прил. 1. Който е с намалено количество, степен. Противоп. повишен. Стъблата и клоните на заболялото растение започват силно да се изтеглят, след това слабеят и дават понижени добиви. Д. Георгиев и др., ХР, 44. На пазара ще бъдат пуснати на понижени цени и без купони редица стоки. ОФ, 1950, бр. 1791, 3.

2. За качество, състояние и под. — който е влошен, снижен. Противоп. повишен. Ескадронът пръсна около двеста работници, които след разправията .. бяха изморени и донякъде с понижен дух. Д. Димов, Т, 286. Поручик Манев излезе на двора подтиснат и с понижено настроение. П. Вежинов, ВР, 151.

3. За глас, тон — който е станал по-слаб, по-нисък, по-тих. Противоп. повишен. "Още сега се отбий при леля .." Туй Руска спомена между другото, с понижен глас, като шепот. Хр. Русев, ПЗ, 81. — Я! Що, да си зарежем домовете и да тръгнем по горите? — Но си спомни, че през идния месец чака дете и прибави с понижен глас: — Да би имала поне край тая робия, та челядта ни да живее човешки. Ст. Дичев, ЗС, 319. Той замълча.. И започна със съвсем друг, понижен тон, почти шепнешком: — Бях малък, господине. М. Грубешлиева, ПП, 116.

4. За слух — който е отслабнал, влошен. За хората с понижен слух в кинотеатър "Москва" (гр. Пилзен — Чехословакия) редица столове са снабдени със специални наушници, съоръжени с регулатори за силата на звука. ВН, 1960, бр. 2690, 4.