ПОНОСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНО̀СВАМ3, ‑аш, несв.; поно̀ся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Понасям1; понисам1. И тогава поносват тялото на умрелия да го предадат на земята. З. Петров и др., ЧБ (превод), 171. Тръгнале, но напусто! Пътеката била толкова несгодна и зла, щото въстанниците биле принудени почти сяка стъпка да вдигат падналите коне на ръце и да поносват товара им. НБ, 1876, бр. 34, 132. поносвам се, понося се страд.
ПОНО̀СВАМ СЕ несв.; поно̀ся се св., непрех. Остар. и диал. Понасям се1; понисам се. Най-после ся отсъди да търси Ламбре тия пари [за кюрковете] от вас, та трябва да му ги дадете .., за да не би Сотираки да поклати пак давията, та да ся поноси имято ви. АНГ I, 528. Като при братя отиде [Лило], / братя си сестра вземаха / и си на Лила думаха: / "На два ли коня ще се носиш, / или на два огня ще гориш?" Лило на братя думаше: "На два ще коня да се понося". / Тия го от кон вързаха, / та го на две разчекнаха. Нар. пес., СбВСт, 77.
ПОНО̀СВАМ4, ‑аш, несв.; поно̀ся, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал. Понасям2; понисам2. поносвам се, понося се страд., възвр. и взаим. Най-паче трябва да се хвалите и поносите, как сте сродни с прочи народи славенскаго потомства, кои са днес в цела Европа и със слово и с дело славни, кроме вас болгаров, които сте со все назад останали. К. Огнянович, ЖА, 4-5.