ПОНОСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНО̀СВАНЕ¹, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от поносвам³ и от поносвам се; понасяне¹, понисане¹.

ПОНО̀СВАНЕ², мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от поносвам⁴; понасяне², понисане².