ПОНОСИМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНОСЍМ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който може да се понася; търпим, умерен. И всичко това вършеха, за да продадат партидите си на немския папиросен концерн, за да се спасят с поносими загуби от грозните лапи на кризата. Д. Димов, Т, 197-198. Пощипна я с двата си пръста по лицето .. Отначало всичко ѝ се стори като една лесно поносима шега и се усмихна — насила, угодливо. П. Михайлов, ПЗ, 132. Небето беше чисто и ослепително синьо. Все същият гъст аромат тежеше в хладния утрен въздух, но сега вече по-успокоен и поносим. К. Константинов, СЧЗ, 127. Синът беше напълно поносим човек, но майката обичаше да се намесва във всичко. А. Наковски, БС, 173-174. Жак отново усети болките, но сега те бяха по-тъпи. Сега те бяха човешки болки, поносими. Б. Райнов, ДВ, 271.