ПОНОШЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНОШЀНИЕ ср. Старин. Оскърбление, порицание, хула. Поношение незаслужено търпяхме години: царе и патриарси разсичаха духа на късове .. Плачеше Иисус, затворен в ледни сърца като в зандан. Н. Райнов, КЦ, 98. Само лоший человек трябва да ся бои от друго, освен от поношението. Ат. Начев, ПЖЧ (превод), 3. Те сърдечно ся молили Богу да развърже техното неплодство и да отмахне от тях онова поношение, на което са ги подхвърляли за безчадието им. З. Петров и др., ЧБ (превод), 227. За да не приемнеш никое поношение, не вдигай от мястото му онова, което ти не си положил. А. Гранитски, ПР (превод), 67.