ПОНРАВЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНРА̀ВЯМ СЕ, ‑яш се, несв.; понра̀вя се, ‑иш се, мин. св. ‑их се, св., непрех. Допадам на някого; харесвам се. Вие пишете на един език близо до народния, той ще се понрави на децата и ако започна да печатам разкази от вас — ще им поднеса истинска радост. А. Каралийчев, С, 224. Щом видя изпитателния поглед на баща си, Владислав млъкна. Като всички хора, които непрестанно се стремят да се понравят на другите, Владислав долавяше що баща му очаква от него. А. Дончев, СВС, 100. На два пъти той вечеря във вилата на фабриканта, но, изглежда, неговото присъствие не се понрави на Жана. Д. Кисьов, Щ, 199. Училището, в което го завел дядо му Вълчо, не се понравило на момчето. Н. Ферманджиев, РХ, 67-68. Това искане не се понравило на султана и Колю бил спасен от потурчване. РН, 1905, кн. 4, 205.

ПОНРА̀ВЯ МИ СЕ несв.; понра̀ви ми се св., непрех. Допада ми на вкуса; харесва ми се. Страшно ми се понрави това хлапе със своя открит поглед. Б. Шивачев, ПЮА, 185. Съгласи се, защото високият строен господин с побелелите коси над слепите очи и със своето така сигурно, дръзко и дори малко грубо държане на богаташ ѝ се понрави. П. Спасов, ХлХ, 36. — С други думи, търсиш жена без никакви недостатъци, а? — не искам да кажа точно това, но все пак трябва да ми се понрави достатъчно. Д. Ангелов, ЖС, 125. Знам, че трябва да сте малко уморена от пътуванието; вие трябва да имате нужда и от вашата къщница, и можете следователно да доведете оная, която ви се най понравя. И. Адженов, ВЦ (превод), 51-52.