ПОНТОН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНТО̀Н м. 1. Вид плоскодънна лодка, плавателен съд, който служи за опора на временен мост. Под една изящна дървена стрешина се намират няколко понтона от свищовския мост и шестте лодки, с които са минали нощя Дунава първите руски войници при Свищов. Ив. Вазов, Съч. XVII, 161. Параходът бавно навлиза в сърцето на града, но когато вече наближаваме "Златния рог", отделен от морето с грамаден мост върху понтон, той внезапно завива наляво — към спокойното като езеро Мраморно море. П. Вежинов, ДМ, 7. От устието на румънската река Олта се откърти един безконечен воден керван от лодки, понтони и плотове. А. Каралийчев, ТР, 164. Стойчо изведнъж реши да наеме понтоните на реката и да стане каикчия. В. Ченков, ПС, 7. В практиката обаче — с известни изключения, когато корпусът на

плаващия съд представлява паралелопипед или кръгов цилиндър (някои понтони, салове, шамандури и др.) — корпусът на кораба има своеобразна форма. И. Пращинков, ТК, 21.

2. Временен мост от дъски върху такива лодки, използван най-вече по време на война. Извън походната войска, която преминавала по понтона, в самата крепост [на град Видин] били настанени 5 орти цариградски еничари. В. Мутафчиева, КВ, 75.3. Пристанищен подвижен мост върху шлеп, по който се отива до кораб. Двамата още веднъж прочетоха надписа, после седнаха на близката пейка и загледаха големия бял параход "Димитър Благоев", който беше се прилепил до понтона. П. Стъпов, ГВ, 96. Режимът на дунавските води има многостранно значение. Преди всичко, и да се построят кейови стени, пак са нужни понтони, на които да спират параходите. П. Делирадев, БГХ, 41.

— От фр. ponton.