ПОНТОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНТО̀НЕН, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Който се отнася до понтон. Движението между двата града се осъществяваше с понтонни и други "помощни средства". Започна постепенно и възстановяването на старите мостове. Пог., 1970, бр. 7, 5. Нямаше педя земя свободна, никой не можеше да се провре навътре, каквито и усилия да правеше.. Пехотинци с номера на разни полкове; ординарци с куфари и чанти ..; пионерни кола с лодки и понтонни материали; товарни коне с чували хляб. М. Кремен, Б, 102.

◊ Понтонен мост. Спец. Понтон (във 2 знач.). Шукри паша беше фърлил на въздуха моста над Марица, та трябваше да влезем в града по наскоро построения понтонен мост. Ив. Вазов, Съч. XIII, 42. Струваше им се, че ако още една стъпка направят, ще рухнат. А там, на брега, пред понтонния мост, по който щяха да минат на родния бряг, силите им изведнъж се върнаха. В. Геновска, СГ, 334. Войниците ги гледаха [дулата на артилерията] с удоволствие, стъпваха с по-голям кураж върху подвижната повърхност на понтонния мост. П. Вежинов, ЗЧР, 53. Понтонен парк. Спец. Съвкупност от съоръжения за построяване на понтонни мостове. Понтонна лодка. Спец. Понтон (в 1 знач.). По направения набързо мост върху понтонни лодки, през широката Драва заприиждаха немски полкове. П. Славински, МСК, 70-71. Понтонните лодки седяха като приковани едри риби над водата и сякаш напираха да се гмурнат в дълбочината. А. Каралийчев, ТР, 181.