ПОНТОНЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНТОНЀР м. 1. Спец. Военнослужащ в инженерни войски, който обслужва понтонния парк.

2. Специалист по построяването на понтонни мостове. По носовете на понтонните лодки бдяха понтонери с дълги пръти. П. Вежинов, ЗЧР, 53. Над переправата духаше влажен вятър .. и понтонерите бяха наклали огньове, за да се топлят. П. Вежинов, ЗЧР, 52.

— От фр. pontonnier.