ПОНУДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНУДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; пону̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. Книж. Понуждавам; понудвам, понуждам¹. Злочестината е най-доброто школо: тя сили човека на една борба, в която надвиването е заздравено яко; тя го понудева да търси облагата. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 22. Нивгаш не требува някой да понудева децата да ядат гостби, от които има са не ще, че може да им се повдигне и да бълват. Ив. Богоров, СЛ, 9. понудявам се, понудя се страд.

ПОНУДЯ̀ВАМ СЕ несв.; пону̀дя се св., непрех. Остар. Книж. Понуждавам се; понудвам се, понуждам се.