ПОНУЖДЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПОНУЖДЀНИЕ
ПОНУЖДЀНИЕср. Остар. Книж. Принуждение. Тя [Австрия] прикани дворовете на Лондон, Париж и Берлин да помогнат на Турция... Но Франция като не прие тези поканвания, никакво понуждение не можа да се направи на Русия. С. Бобчев, СОИ (превод), 175.