ПОНЧО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПО̀НЧО, мн. няма, ср. Традиционна индианска връхна дреха — четириъгълен плащ от вълнен плат, без ръкави, с отвор по средата за промушване на главата. Но никой не мисли и няма грижа да произведе здрави и евтини платове, за да може индианецът .. да понася по-леко суровия климат на височина, която надхвърля 4 000 метра и където зъзне под студен дъжд и градушки бос, едва прикрит от замърсеното си пончо, изработено ръчно от самия него. Е. Николов, П, 46. Яхнал на кон, с ласо в ръка и с наметнато през рамо пончо, гаучо обикаля и наглежда стадата, които никога не се прибират от прерията. Л. Георгиев, А, 26. // акава дреха като съвременно облекло, обикн. дамско.

— От исп. poncho.