ПОНЯКОГА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНЯ̀КОГА нареч. От време на време, по някой път, не винаги. Посред грижите и постоянните борби за съществуване в средата на едно общество чуждо, равнодушно, а понякога и враждебно, душата на българина беше гладна за някаква неземна храна. Ив. Вазов, Съч. VI, 26. Той ставаше по-суров, по-груб и по-рядко го виждаше в къщи. Той престана понякога и нощно време да се връща, а спеше в кръчмата. Елин Пелин, Съч. III, 139. Откъслечни мисли. Примигващи и угасващи, като искри, мигновени видения от родния кът и понякога — бледният образ и неподвижният поглед на майката. Й. Йовков, Разк. II, 140. Която къща Господ я е благословил и надарил с деца, там преизобилствува радост, но понякога ще има и жалост. Л, 1884, кн. 7, 19.