ПОНЯКОГАШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПОНЯ̀КОГАШ нареч. Остар. и диал. Понякога; понявга, понявгаш. Понякогаш той от патриотизъм жертвуваше даже собственото си самолюбие. Ив. Вазов, Съч. VI, 159. — А! сладко нещо е огъня, бай Тодоре — каза Лянката .. — Хубаво е, как да не е хубаво. Аз понякогаш, да ти кажа ли, стана, набухам го хубаво, па седна при него. Й. Йовков, ЖС, 107. От некое време не е никак весело в нашата къща, чедо. И никогаш не е било много весело. Мене ми се иска понекогаш и да се посмея, и да попея, ама се нещо ме спира, сѐ с половина сърце. Д. Талев, ПК, 349. Вятърът ставаше ту тих, ту силен; понякогаш съвсем затихваше, а понякогаш пък завяваше силничко. В. Друмев, НФ, 37.

— Друга форма: поня̀когаж.