ПООБГАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПООБГА̀РЯМ2, ‑яш, несв.; пообгоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. пообгоря̀л, ‑а, ‑о, мн. пообгорѐли, св., непрех. Обгарям2 малко, тук-там. — Бяха пообгорели, [мустаците] вярно е, казваше, но като мина се оправиха. Й. Радичков, В, 189. Картината беше пообгоряла по краищата, но ще може да се реставрира.