ПООБЛАЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООБЛА̀ЖВАМ, ‑аш, несв.; пообла̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Облажвам малко, донякъде. — Каквото ще сме сухотни това лято, тя [овцата] щеше да ни пооблажва кога-годе с млечице. Ил. Волен, БХ, 91. Домъчняло ми е за него. Всеки ден си вари само постен бобец. та съм рекъл да го пооблажа. Т. Харманджиев, КЕД, 47. Бай Ранко хвърли раците във врящото котле и за миг те станаха червени, огнени. А мрените и кротушките пооблажи с олио, затрупа ги с рязан лук и джоджен. Л. Галина, Л, 71. Всеки се натиска за еничар, за келепир. Пари трябват за тая работа — на тоя да пуснеш, оня да пооблажиш. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 39. Климент Бенков извади кесия от пазвата си, развърза я: — Ето, връщам от общинските пари пет хиляди гроша. Пооблажих с три хиляди само кятипите, да побързат. Д. Талев, ЖС, 141. пооблажвам се, пооблажа се страд.

ПООБЛА̀ЖВАМ СЕ несв.; пообла̀жа се св., непрех. Разг. Облажвам се малко, донякъде. — То харноа, че измислиха тия маслобойни, та се пооблажваме. Г. Караславов, Избр. съч. II, 123. — Па има ли нещичко да се пооблажа? Червата ми се слепиха от сушена риба и солени маслини. Ст. Загорчинов, ДП, 419. — Някои от нашите, от селяните де, и те поеха с Кел Ахмеда. За какво да седят дома .. Защо да се не пооблажат хората? Само нас ли ще ни грабят, а? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 396. — Нека чуят всички — един ден на тебе аз ще ти гласувам в Народното събрание пенсия. Искам на стари години и ти да се пооблажиш от държавата. К. Петканов, ДЧ, 322.