ПООБЛЕКЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООБЛЕКЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; пооблекча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Облекчавам малко, до известна степен. Тоя изблик от негодующи чувства пооблекчи Стремски. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 64. Васил. Препитание ли ми търсиш? Ученика. Нали се оплакваше, че баща ти изнемогва и че това лято си решил да го пооблекчиш. Др. Асенов, И, 96. — Ама аз го не ща него, нали ти казвам... — продължи Райка недоизказаното си по-рано обяснение, с което искаше сякаш да пооблекчи мъката на Ненка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 142. Сега Митко вървеше заедно с Гърбушката и му помагаше: ту ще му подаде ръка на някоя стръмнина, ту раницата му ще подпре с ръка и ще го пооблекчи, макар и за миг. М. Марчевски, МП, 137. пооблекчавам се, пооблекча се страд.

ПООБЛЕКЧА̀ВАМ СЕ несв.; пооблекча̀ се св., непрех. Облекчавам се малко, до известна степен. Като съблякох расото и махнах калимявката, пооблекчих се и аз. Ем. Станев, А, 115. Жена му е леярка в същия завод, а детето му е четиригодишно. Живеят в Горна баня, в една стая. Той е сигурен обаче, че щом се пооблекчи жилищната криза, ще се настани по-добре. ОФ, 1950, бр. 1752, 2.