ПООБЛИЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООБЛЍЗВАМ, ‑аш, несв.; пооблѝжа, ‑еш, мин. св. пооблѝзах, св., прех. Облизвам малко, леко. Групата е насядала край пътя на обща трапеза — закусва .. Първата година — обади се Любчо, като пооблиза долната си устна — не можеше да ги накараш да седнат заедно. Ил. Волен, МДС, 136. Укачил се Дели Мацан на стожер, пооблизал си мустачки и почел да вреви. СбНУ X, 155. пооблизвам се, пооближа се страд.

ПООБЛЍЗВАМ СЕ несв.; пооблѝжа се св., непрех. Облизвам се малко, леко. — Я, — извика зарадвано Гмуркачката — какви хубави кутрета! Тя коленичи, кученцата се изтърколиха .., позавъртяха се, пооблизаха се. Ст. Даскалов, СЛ, 108. Михал поповдигна мустаци, пооблиза се мазно-мазно. П. Росен, Сб??СЕП, 26. — Значи връщам се снощи у дома късно... А ми бяха заръчали да се прибера по-рано... За наказание не ми дадоха да вечерям, а представете си, от обеда си бях оставил пълна чиния мляко с грис. Както и да е. Пооблизах се, попреглътнах и си легнах. П. Проданов, С, 24. Всички малки деца знаят колко е сладък шекерът и колко хубави и приятни ястия .. правят от него, и как ся пооблизват кога им ся случи да си покуснат от тях. П. П. Славейков, Пч, 1871, кн. 2, 25.