ПООБЛИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООБЛЍЧАМ, ‑аш, несв.; пооблека̀, пооблечѐш, мин. св. пообля̀кох, пооблѐче, прич. мин. св. деят. пообля̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. пооблѐкли, св., прех. Обличам (в 1-3

знач.) малко, до известна степен. Тетка с ръкомахане разказа как поискала за мене дрехите на мама и нещата от раклата .. Тя извади нещата. — Сега ще те пооблечем. Съвсем нови са. В. Бончева, АП, 118. Елена. Ще извиняваш. Трябва да го пооблека, че каквото се е оцапал. Ив. Кирилов, Ж, 69. Ние за хаир .. отделяме от своя залък да му даваме да не пукне от глад, пооблякохме го, че съвсем гол беше останал. З. Стоянов, ЗБВ III, 118. пообличам се, пооблека се страд. и възвр. Вельо се пооблече надве, натри, наметна зимния си вече оскубан кюрк. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 3 и 4, 5.

ПООБЛЍЧАМ СЕ несв.; пооблека̀ се св., непрех. Обличам се малко, до известна степен. Самуиловите войници тук ядоха и пиха много, пооблякоха се и се обуха, стегнаха по-добре и оръжието си. Д. Талев, С II, 197. Колеги и конкуренти се чудеха как така се пооблякохме със съпругата и отде намирам пари, за да я водя през вечер в Руския клуб. Р. Ралин, ВМТС, 9. Лазар похарчи за Неда десет лири, други десет лири даде баща му. Пооблече се Неда за сватбата си. Д. Талев, ПК, 804. Но той беше толкова сиромах и толкова дрипав, щото еднъж някой си от гражданите подписали, та му побрали колкото требовало, за да се пооблече и послюди. Й. Груев, ССП (превод), 30-31.