ПООБОДРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООБОДРЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поободря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Ободрявам малко, до известна степен. Тая първа сполука поободри възстанниците и те продължиха енергически огъня срещу неприятеля. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 156. Топлината, горещият чай и една разтривка поободриха бащата и той се усмихваше на всички кротко и ласкаво. После треската се появи отново и той отново започна да бълнува. П. Здравков, НД, 105. Старецът поглади мустаците си, сякаш тази новина малко го поободри, макар да нямаше голямо доверие в способностите на министъра на вътрешните работи. К. Калчев, ЖП, 445. Студената чешмена вода като че го поободри.

А. Гуляшки, ДМС, 33. Васил бе усмян, тая усмивка, поободри Величка. Ил. Блъсков, ДБ, 59. поободрявам се, поободря се страд.

ПООБОДРЯ̀ВАМ СЕ несв.; поободря̀ се св., непрех. Ободрявам се малко, до известна степен. — Да направя ли по едно кафе? .. ще се поободрите. Сигурно сте уморени от дългия път? Б. Балабанов, Избр. п II, 7. Сега изведнъж отпаднах .. Едва като хапнахме, тъй както вървяхме, малко се поободрих. П. Вежинов, ЗНН, 131. Председателят .. изведнъж усети пристъпите на досадна дрямка, измъкна кутията с цигарите и запуши, за да се поободри. Г. Караславов, Избр. съч. X, 96. Золтан, възрадван, че болното дете се поободри, накара жена си да измие с вряла вода свирките и Еми започна да ги надува като дишаше през тях. П. Славински, ПЩ, 231. Като се поободрих малко, доде ми на ум, че това било сън. Ив. Докторов, ЗД, 46.