ПООБРЪСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООБРЪ̀СВАМ, ‑аш, несв.; пообръ̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. пообръ̀снат, св., прех. Обръсвам малко, набързо или как да е. В къщи той [чичо Малин] си облече нова риза, облече си и новата дреха и прескочи прелеза, та отиде у Благоеви .. — Благоее, я да беше ме пообръснал завчас. Ил. Волен, ДД, 10. Адвокатът Попов, пообръснат, попригладен .., излезе гологлав от кантората си и тръгна нагоре към приятеля си Матеев. Д. Калфов, Избр. разк., 367. пообръсвам се, пообръсна се страд. и възвр. — Ами пообръсни се да те хареса Сарандовица! — .. Дядо Моско се хващаше за побелялата си остра брадичка и се смееше. Й. Йовков, ВАХ, 82. — Найдене, виж там да се пообръснеш. Не ща те такъв брадясал. Г. Райчев, ЗК, 107. Стоил Ущирин беше се пообръснал и подрязал рошавите си мустаци, та сякаш се бе подмладил. Кр. Григоров, ТГ, 104.