ПООВЕХТЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПООВЕХТЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поовехтѐя, ‑ѐеш, мин. св. поовехтя̀х, прич. мин. св. деят. поовехтя̀л, ‑а, ‑о, мн. поовехтѐли св., непрех. Овехтявам1 малко. Куртката му, стегната в кръста, макар и поовехтяла, както и голфът, беше от висококачествено английско сукно. М. Марчевски, ТС, 56. Той беше облечен като турист — с къси панталони, яке — и носеше поовехтяла от употреба раница на гръб. А. Гуляшки, Л, 393. Тръгна безцелно из безлюдните алеи на парка. По едно време насреща му се зададе възрастен човек в малко поовехтял балтон и старомодна шапка. Ст, 1978, бр. 1667, 2. ● Обр. Той [Грашев] бе срещал по пътя си и хубаво, и лошо, почти не бе забелязал как остарява и как постепенно поовехтява. Д. Фучеджиев, Р, 11.