ПООВЛАДЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООВЛАДЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поовладѐя, ‑ѐеш, мин. св. поовладя̀х, прич. мин. св. деят. поовладя̀л, ‑а, ‑о, мн. поовладѐли, св., прех. Овладявам в известна степен, донякъде. Като поовладя занаята, той започна да работи самостоятелно. поовладявам се, поовладея се страд.

ПООВЛАДЯ̀ВАМ СЕ несв.; поовладѐя се св., непрех. Овладявам се в известна степен, донякъде. — Извинявайте, другарко... бабичко — обърка се Лиза. — Мама ме прати... Вие нали познавате мама — госпожа Нели от София... Тя ме прати да ви повикам у дома. Дойдоха ни гостенки от София — поовладя се Лиза. В. Ченков, СНД, 163-164.