ПООВЛАЖНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООВЛАЖНЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; поовлажнѐя, ‑ѐеш, мин. св. поовлажня̀х, прич. мин. св. деят. поовлажня̀л, ‑а, ‑о, мн. поовлажнѐли св., непрех. Овлажнявам¹ леко, малко, ставам малко влажен. От оня ден малко като че бе позамръзнала земята. Сега се е отпуснала, поовлажняла е, станала е ровка. Т. Влайков, Съч. III, 324. И тоя път момичето отиде под липите на припека, където баща ѝ беше метнал на слънце една поовлажняла рогозка. Л. Галина, Л, 8.

ПООВЛАЖНЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; поовлажня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Овлажнявам², намокрям нещо леко, малко; понавлажнявам. Преди да огладя ленената покривка я поовлажних. поовлажнявам се, поовлажня се страд.

ПООВЛАЖНЯ̀ВАМ СЕ несв.; поовлажня̀ се св., непрех. Овлажнявам се малко, леко; поовлажнявам¹. Той преглътна, очите му се поовлажниха, но продължи да говори рязко и отсечено.