ПООГОРЧАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПООГОРЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; поогорча̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Огорчавам1 леко, малко. Повика при себе си баджанака си Колю Петков и поръча да му занесем цяла кълка от ярето. Това ни малко поогорчи, но тлъстото яре и греяната ракия скоро повишиха настроението ни. С, 1954, кн. 3, 103. Там му бяха писали и за кооперативното стопанство, което бяха образували.. Беше ги поогорчило това, дето неговият баща се опънал здравата. Кр. Григоров, Н, 9. поогорчавам се, поогорча се страд. и взаим.
ПООГОРЧА̀ВАМ СЕ несв.; поогорча̀ се св., непрех. Огорчавам се леко, малко.