ПООГЪВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПООГЪ̀ВАМ, ‑аш, несв.; поогъ̀на, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. поогъ̀нат св., прех. Огъвам1 (в 1, 4, 5 и 6 знач.) леко, малко. — Опитай го секак, ти разбираш от бакър. Кочо поогъна пак листа в ръцете си, огледа го пак. Д. Талев, ПК, 324. — Голямо тегло беше — излеко въздъхна Рою, като беше изпоредил пръстите на едната си ръка, гледаше го с присвити очи и ги поогъваше нагоре. Ил. Волен, МДС, 144. Когато завърши товаренето, якият мъжкар поогъна гръб и пристъпи на място от крак на крак. Т. Харманджиев, КЕД, 116. поогъвам се, поогъна се страд.
ПООГЪ̀ВАМ СЕ несв.; поогъ̀на се св., непрех. Огъвам се малко, леко. Самуил направи още една крачка, наведе се .. и като се прицели с един удар на ножа, опита да го отреже. Ала крехкото дръвце се поогъна, поръси го с роса и остана да се държи на ивица кора. А. Дончев, СВС, 146. Покривът се поогъна. Веднъж Заяко влезе вътре и видя, че на няколко места беше прокапало. Й. Радичков, СР, 85. — Добри Терзиев се поогъна малко — даде си оставката. Г. Караславов, СИ, 176-177.