ПООДРАСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПООДРА̀СКВАМ, ‑аш, несв; поодра̀скам, ‑аш и поодра̀щя, ‑еш и ‑иш, мин. св. поодра̀сках и поодра̀щих, св., прех. Одрасквам1 малко. Великанът [танк] идва срещу тебе и дори много не бърза .. Снарядите отхвърчават от него като орехи и най-много да го поодраскат. П. Вежинов, ВР, 100-101. И почнаха да стрелят; пию, пию, прехвръкваха край мене осите. И като че една ме засегна .. Парна ме. Гледам, само поодраскала лицето ми .. ей тука — и той посочи черната рязка на лявата буза. П. Михайлов, ПЗ, 165. Защо не кажете, че не ви се управлява с Каравелов? Че ви трябват Цанков и консерваторите, за да му извадят ноктите, които може и вас да поодращят? В. Геновска, СГ, 257. поодрасквам се, поодраскам се, поодращя се страд. и възвр.
ПООДРА̀СКВАМ СЕ несв.; поодра̀скам се и поодра̀щя се св., непрех. Одрасквам се малко.