ПООДУМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООДУ̀МВАМ, ‑аш, несв.; пооду̀мам, ‑аш, св., прех. Одумвам (в 1 и 2 знач.) малко. Мъжете отиваха на черква да запалят свещ и да се видят с приятели, да научат някоя и друга новина, а жените да покажат пъстрите си облекла и скромни накити, да поодумат някоя от съседките си. Д. Спространов, С, 87. Жените бъркаха кал .., нареждаха отсечените тухли по поляната да съхнат и приказваха за новите събития .. Ще поодумат таз-оназ, ще се покикотят. Ст. Марков, ДБ, 345. Мехмед се мъчи и да се шегува, и да поодума старателния миньор. В. Ченков, ЗХ, 33. поодумвам се, поодумам се страд. и взаим.

ПООДУ̀МВАМ СЕ несв.; пооду̀мам се св., непрех. Одумвам се малко. Мина ся година-две, той оставаше сѐ със същата плата, а къщните разноски са уголемяваха. Ако и да са поодумваше понякогаш, но никой не щеше и да знае. Ил. Блъсков, ЗК, 13. Тежко на онзи, кой би се осмелил .. да се поодума със съседа си против чорбаджията, да се поотуши, за да му поолекне. Ил. Блъсков, СК, 3.