ПООЗОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООЗО̀РВАМ, ‑аш, несв.; поозо̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Озорвам до известна степен. Тези преки пътеки ни помамиха. Те са една леснотия за припрени пътници като мене.., но изкачването на стръмнината доста ни поозори. Н. Хайтов, ПП, 127. поозорвам се, поозоря се страд.

ПООЗО̀РВАМ СЕ несв.;поозо̀ря се св., непрех. Разг. Озорвам се до известна степен. — Нощите в планината и през най-топлото време, и през най-сухото лято са хлад‑

нички и ако нямаш добра завивка, доста ще се поозориш, ако спиш на открито. М. Гръбчева, ВИН, 307. — Хайде сега, Иване... ще се поозорим малко с тебе, дорде ударим кътника на тия печени кокошки. И това агне нас с тебе чака. Т. Харманджиев, Р, 116. Малко ще се поозори бае Дечо, ако рече да изхвърля "пладнарите!" Пл, 1933, бр. 1418, 1.