ПООКЛЮМВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООКЛЮ̀МВАМ, ‑аш, несв.; пооклю̀мам ‑аш и пооклю̀мна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Оклюмвам малко. Десетки изкопчии отново работеха по трасето, но предишният ентусиазъм го нямаше. Инженер Костов забеляза това и каза на спътника си: — Пооклюмали са. М. Грубешлиева, ГР, 157. Поп Антония .., малко пооклюмнал от дългия път, продължаваше бавно да си пие ракията на малки глътки. Т. Харманджиев, КЕД, 129.

ПООКЛЮ̀МВАМ СЕ несв.; пооклю̀мам се и пооклю̀мна се св., непрех. Оклюмвам се малко. И наблюдавах ту него, ту кондуктора, който сякаш се пооклюма пред възможността да върне парите на пътника. Тонич, ББК, 74.