ПООКУРАЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООКУРАЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; поокуража̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Окуражавам малко, до известна степен. Василка била на пет години, когато погребали баща ѝ .. Оттогава и станала мълчалива. Аз се постарах да ги [Василка и майка ѝ] поокуража. Кр. Григоров, ОНУ, 143. поокуражавам се, поокуража се страд., възвр. и взаим. Трябваше първом да се говори с всеки .. поотделно, изплашените да се поокуражат. Г. Караславов, ОХ IV, 287.

ПООКУРАЖА̀ВАМ СЕ несв.; поокуража̀ се св., непрех. Окуражавам се малко, до известна степен. Наближи селото, ей ги вече първите къщи, и чак тогава се поокуражи; спря да си поеме дъх. Ив. Венков, ХКН, 28. Захария се поокуражи, поглеждаше Василена. Й. Йовков, АМГ, 182. Ще дойде да я търси в стаите, ще се вмъкне и в килера. И ще види какво прави. "Ами сетне?" Всичко ще се разтури, ще иде по вятъра!... Но защо ще се разтури? Защо ще иде по вятъра?... Старата се поокуражи и с двойни сили затършува проклетите неща. Г. Караславов, Т, 253.