ПООКЪПВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООКЪ̀ПВАМ, ‑аш, несв.; поокъ̀пя, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., прех. Окъпвам малко. — Поокъпа ме дъжда, ама нищо. Й. Йовков, ЧКГ, 278. — То дъждеца ще да ги е поокъпал хубавката, забележи Стаменковица. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 88. Зела [маймуната] eдна ведрица със студена вода и изляла отгоре му [на детето]; след това уловила била от огнището гърнето с врелеца, за да го поокъпе още, но за чест, на изпищяването на детето долетели домашните и го

избавили от усърдната нова майка. Пчел., 1871, кн. 1, 10. поокъпвам се, поокъпя се страд. и възвр.

ПООКЪ̀ПВАМ СЕ несв.; поокъ̀пя се св., непрех. Окъпвам се малко. Плажът бил комай пуст .., та той решил да се поокъпе и да поплава из спокойното море. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 338. — Поработихме как да е... Само че ни е студенко. Поокъпахме се в Дунав.П. Славински, ПЩ, 383. Към обед подкараха пак говедата към реката — хем да ги оставят на пладнище, хем и да се поокъпят малко. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 253. — Ще се поокъпе малко, има нужда от студена баня. Д. Спространов, С, 139.