ПООКЪРШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООКЪ̀РШВАМ, ‑аш, несв.; поокъ̀рша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. Окършвам малко. Киро затропа по заключената врата. Аз поокърших премръзналите си пръсти и налапах пискуна. Кр. Григоров, ОНУ, 99. Китан стана, поокърши едрата си снага и оправи войводското си облекло. Д. Спространов, ОП, 296. Попов беше поразсеял своята замисленост и дори закрачи .. натъртено, като поокърши и плещи. А. Страшимиров, СВ, 74. поокършвам се, поокърша се страд.

ПООКЪ̀РШВАМ СЕ несв.; поокъ̀рша се св., непрех. Разг. Окършвам се малко. Измъкнеше ли четворната черга, веднага пред Манка се мяркаше образът на синчето ѝ — Веско. "Дано го поочукат там, дано се поокърши" — утешаваше се тя. Беше станал немирен, непослушен. Кр. Григоров, ПЧ, 18. Харалан е тъкмо човекът, от когото може и трябва да се учи [Алекси]. Пък и Харалан ще се поокърши около него. А. Гуляшки, СВ, 62.

◊ Поокършвам си / поокърша си езика. Разг. Научавам се, придобивам навик да говоря сравнително добре, като се упражнявам продължително. Дошъл веднъж у Халкови нарочно от Костиц, за да поизпита младия Халек .. дали знае вече немски. Тогаз .., рекъл попът на баща му: "Милий Халко, син ти знае, но не както треба; знаеш ли какво, изпрати го ти него в Прага да си поокърши езика." Кр. Мирски, Ч, 1875, бр. 3, 117-118.