ПООКЪСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООКЪСЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; поокъсѐя, ‑ѐеш, мин. св. поокъся̀х, прич. мин. св. деят. поокъся̀л, ‑а, ‑о, мн. поокъсѐли, св., непрех. Окъсявам¹ малко, ставам малко къс. Куртката му бе поокъсяла, ръкавите стигаха едвам до над китките. Кр. Григоров, ПЧ, 137.

ПООКЪСЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; поокъся̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св, прех. Окъсявам² малко, правя нещо да бъде малко късо. Не исках да се подстрижа толкова късо, но фризьорката ми поокъси косата.