ПООМЕКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООМЀКВАМ, ‑аш, несв.; поомѐкна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Омеквам малко, в известна степен. Идеше жътва. От отдавна не беше падал дъжд и на хората им се годеше да пръсне малко, та да угаси и пепеля, и земята да поомекне. Ил. Волен, ДД, 143. Когато поомекне копривата, сместа се посолява, залива се с 5 чаени чаши топла вода и се кипва. Л. Петров и др., БНК, 169. През декември времето поомекна, като че ли снежните виелици бяха решили да си починат и да съберат сили за коледните празници. Ал. Бабек, МЕ, 254. Татьова глас, взел наставнически тон, поомекна. Ст. Чилингиров, ХлХ, 65. Забеляза Ния, че свекърва ѝ поомекна малко спрямо нея .. Поуспокои се, изглежда, старата же‑

на, не се боеше толкова, че Ния ще отдели от нея любимия ѝ син. Д. Талев, ПК, 347-348.