ПООПИТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПООПЍТВАМ, ‑аш, несв.; поопѝтам, ‑аш, св., прех. 1. Опитвам (в 1, 2, 5 и 6 знач.) малко. — Какво ли няма на масата: шоколадов пудинг, сладкиши, сметана, различни салати... — Сигурно ти се ще да ги поопиташ? Ланге МГ (превод), 58. Когато вие заколите сурата свиня, то щете ли да повикате и дяда си Хаджия да я поопита или не? Л. Каравелов, Съч. II, 13. Ние лакомо гълтаме, без да поопитваме вредните неща. У, 1871, бр. 1, 295. А Марко си на робини рече: / "Фала ваша, петдесе робини! / Я тръгнете до петдесе платна, / та язека плоча да подигнем, / да си язе сила поопитам." Нар. пес., СбНУ XLIV, 14.

2. Само несв. Опитвам (в 1, 2, 5 и 6 знач.) понякога, от време на време. Поопитва да ми възразява, но всеки път успявам да го убедя. поопитвам се, поопитам се страд.

ПООПЍТВАМ СЕ несв.; поопѝтам се св., непрех. 1. Опитвам се малко. — Ще напиша един разказ и ще го продам. Огнярът зина учудено. — Белким ти съчиняваш разкази? — Поопитвам се. А. Гуляшки, Л, 84. — Не ми се щеше да троша хатъра на братовчеда Кунчо — въздъхва Кутулата. — Поопитах се да се отърва някак си, ама не мина. В. Нешков, Н II, 383. — И зафанал си май и да работиш вече, нали? .. — Поопитах се малко. Т. Влайков, Съч. III, 245-246. Поопитал се и нея да изнуди, с пари и др. Така искал насаме да ѝ говори или... Разбираш, дете да е , ще се досети... и ако е по-слаба. П. Михайлов, ПЗ, 58. За да дойдем на вяра, че можем свърши някоя си работа, доста е само да ся поопитаме. Й. Груев, СП (превод), 276.

2. Само несв. Опитвам се понякога, от време на време. Поопитва се да си намери работа, но явно не му се работи.